Един от важните храмове, намерени в Халкидики, е този на Амон Зевс, който е открит през 1969 г., докато се строи хотел, което предизвиква срутването на основата на храма. Продължилите през 1970, 1971 и 1973 г. разкопки показват, че на това място в полуостров Касандра през втората половина на VІІІ в.пр.Хр. евбейските колонисти от град Афитис построяват храм на Дионисий, когото са почитали заедно с нимфите в пещерата под скалата в югозападния склон над селото. Култът в пещерата, където поклонниците се спускали по изсечена в камъните стълба, продължава и през следващите векове чак до ІІ в. 

На равно място в северната част на това място към края на V в.пр.Хр. е издигнат храм на божеството с египетски произход Амон Зевс. Първоначално към края на V в.пр.Хр. е изграден зидан олтар, но по-късно – през втората половина на ІV в.пр.Хр. до олтара е издигнат храм периптер в дорийски ордер и с каменен антаблеман (горната част на храма). Последният е заменен от мраморен храм към края на ІІІ или началото на ІІ в.пр.Хр. след като е пострадал. Покривът е украсен с керамични скулптирани и оцветени плочи. Реконструкцията му е възможна благодарение на архитектурните детайли, намерени разпръснати около храма. 

През римската епоха (І-ІІ в.) храмът е преустроен и на южната му къса страна са построени две стъпаловидни пристройки, а помежду им върху стария олтар е издигнат нов, по-малък. В това открито пространство вярващите вероятно са ставали свидетели на някакви процесии. Както сочат находките, тази фаза на храма е траяла до времето на наследниците на Константин Велики, когато е окончателно разрушен. Част от раннохристиянска баня, която е открита в северния край на обекта, е свързана вероятно с продължаването на култа през първите векове на Християнството, но и по-късно през средновековието. Изоставянето на храма е последвано от разграбване на камъните от монасите в руския манастир "Пантелеимон", чийто метох става това място.