Античният град Менде, който познава икономически разцвет заради износа на прочутото мендийско вино, е бил една от колониите на Еретрия в полуостров Палини през VІІІ в.пр.Хр. Основният археологически обект, с размери 1200 х 600 м. е на равното възвишение и по склоновете на обрасъл с иглолистни дръвчета хълм, който плавно завършва в морето. На акропола, наричан още Вигла, който се простира югоизточно на най-високата точка на хълма, са намерени подземни складови помещения с керамика (редици с изкопи-делви), датиращи между ХІІ-VІІ в.пр.Хр. На възвишението, известно като Ксефото, проучвателен срез локализира част от стената на класическия град. В Предградието, което споменава Тукидид и което заема крайбрежната част на града извън античните стени, са разкрити няколко последователни фази на обитаване от ІХ до ІV в.пр.Хр. В крайбрежното гробище, намерено на плажа на хотел Менди, са разкрити общо 241 погребения, основно на бебета и малки деца, поставени в големи делви, които датират от края на VІІІ до началото на VІ в.пр.Хр. Делвите носят графична или издълбана украса с растителни и геометрични мотиви и са представителни образци за керамиката на Халкидики. Храмът на античния град е намерен в песъчливия, стръмен нос Посиди на 4 км. западно от Менди. Сред разкопаните сгради е храмът на Посейдон от началото на V в.пр.Хр., който е засечен и на поредица от гравирани надписи върху керамични съдове. 

Резултатите от разкопките в антична Менде до момента са смятани за изключително важни, понеже показват, че на това място е имало селище със силни евбейски влияния още от края на ХІІ и началото на ХІ в.пр.Хр. Характерът на това ранно поселение не може още да се определи, но определено трупаме познания за евбейските колонии в Халкидики, но и за търговските връзки между северноегейските градове по времето на Тъмните векове.