Античният Акант е бил основен град-пристанище в източната част на Халкидики и един от най-важните градове в цяла Македония. Заема стратегическо място между два морски бряга, в близост до Йерисос и на пътя между Урануполи и Света гора. Акант, колония на андросци според Тукидид (ІV 84.1) или на андросци и халкидци според Плутарх, се заражда около средата на VІІ в.пр.Хр. върху праисторическо селище. Градът е прочут с широкото си монетно обращение през Античността. За основен източник на богатството му се смята земеделието. 

В исторически план Акант играе роля по време на Гръко-персийските войни, когато е на страната на персите, първо през 490 г.пр.Хр. в съюз с Мардоний и после през 480 г.пр.Хр. на страната на Ксеркс, когото подпомага в изграждането на канала на полуостров Акти. По-късно влиза в Делоския съюз и помага на Атина в Пелопонеската война. След Никиевия мир през 421 г.пр.Хр. Акант се радва на краткотраен период на независимост до експанзията на македоните, под чийто контрол минава през ІV в.пр.Хр. Градът е опустошен от римляните около 200 г.пр.Хр. (Тит Ливий, 31.45.15 и др.), но пристанището продължава да функционира. По време на римската империя градът става провинция (conventus на римските граждани). Акант сече големи емисии сребърни монети за пръв път около 530 г.пр.Хр. по евбейски образец. Около 424 г.пр.Хр. се наблюдава промяна в монетосеченето на Акант, като вече се използва финикийски образец. Последните емисии монети на Акант могат да се датират към средата на ІV в.пр.Хр.