Античната Стагира, родно място на Аристотел, най-големият философ на Античността, учител на Александър Велики, се намира на около 500 м. югоизточно от днешното село Олимпиада върху едно малко, скалисто полуостровче, което се нарича Лиотопи. Основана е от колонистите от Андрос около 655 г.пр.Хр. на източния, по-стръмен, хребет на Халкидики, а малко по-късно там се заселват колонисти от Халкида. В античните извори се упоменава точното място на полиса: Стагира се намира на юг от Акантос, край брега. В допълнение се говори за едно малко островче срещу града с името Капрос (същото име се приписва на пристанището на града, а освен това много монети от града имат като символ глиган – капрос на старогръцки). Съгласно традицията стагиритите са пренесли и погребали в града си останките на Аристотел и са учредили в негова чест големия празник Аристотелия. 

След гръко-перскийските войни Стагира участва в Делоската симахия, като е внасял сравнително ниска сума в общата каса. По време на Пелопонеската война обаче градът се отделя от Атина, през 424 г.пр.Хр. сключва съюз със спартанците и се предава на Бразидас. Това отстъпничество разгневява атиняните, които изпращат Клеон, за да върне града в атинската сфера на влияние. Жителите на града обаче се опълчват успешно на Клеон и градът запазва автономията си. 

По-късно Стагира влиза в Халкидския съюз, който е сключен между градовете в Халкидики и е с център Олинт. По време на Олинтската война (349 г.пр.Хр.) Стагира е обсадена от Филип ІІ и е разрушена, но е възстановена от него, тъй като е роден град на Аристотел (Херодот, История, 7, 115; Тукидид, История на Пелопонеската война 4, 88, 2; Страбон, География, 7, 331; Плутарх, Успоредни животописи, Алексанъдр, 7, 3). Въпреки повторното застрояване на града, последната катастрофа бележи залеза му и той започва постепенно да запада.