Живописно средновековно село край морето с превъзходен пясък. Археологическите находки датират от ХІV в. Според традицията селото е пресичано от река, която е набавяла достатъчно вода, за да функционира тепавица за вълна. Тристиника е умалително и означава дребна тръстика. Според друга версия в селото е станала битка и понеже нападателите били три пъти по-многобройни от бранителите, всеки е трябвало да убие поне по трима (трис ке ника – трима и ще победиш, от гр.).

Олинт е античен град в Халкидики, построен в плодородна равнина, в дъното на Торонейския залив и близо до началото на полуостров Палини (днес Касандра) на разстояние 60 стадия (ок. 11,5 км) от Потидея и на 4 км. от морето. 

Исторически данни 

Мястото се обитава от неолитната епоха (5300-4500 г.пр.Хр.). Думата Олинт е предгръцка и означава по всяка вероятност ‘дива смокиня'. Съгласно традицията градът е наречен така от Олинт, сина на речния бог Стримон. Херодот споменава, че градът е завладян от ботиеите от Ематия през VІІ в.пр. Хр. 

Районът е принадлежал на тракийското племе ботиеи, което го владее до 479 г.пр.Хр. Тогава персийският военачалник Артабаз решава, че градът готви бунт срещу Великия владетел. Артабаз посича жителите му и предава изпразнения град на халкидците от околността. Като част от Делоската симахия Олинт вероятно е бил незначим, защото се споменава, че внася само 2 таланта, докато съседните Скионе, Менде и Тороне внасят по 9, 8 и 6 съответно. 

През 432 г.пр.Хр. става център на Халкидския съюз, създаден от Пердикас, македонския владетел, като там се заселват халкидци от съседни селища. Същата година се отделя окончателно от Делоската симахия. Бразидас го използва като база за експедицията си от 424 г.пр.Хр. През ІV в.пр.Хр. става важна политическа сила, като център на Халкидския съюз. Сведения за дейността на Халкидския съюз могат да се намерят от времето на Никиевия мир (421 г.пр.Хр.), когато халкидците предприемат обща дипломатическа постъпка и се съюзяват с аргосците. Намерени са монети на съюза, които са датирани със сигурност от 405 г.пр.Хр. Безспорно е, следователно, че съюзът е създаден преди края на V в.пр.Хр. и мотивът за учредяването му е общата отбрана срещу евентуално атинско нападение. След края на Пелопонеската война съюзът се развива бързо. Около 390 г.пр.Хр. халкидците сключват важен договор с македонския владетел Аминт и до 382 г.пр.Хр. в съюза на халкидците се включват множество гръцки полиси на запад от Струма, сред които и Пела. 

Същата година Спарта заповядва на жителите на Акант и Аполония, които се страхуват, че ще бъдат завладени от халкидците, да нападнат Олинт. След тригодишна война без победител халкидците се съгласяват да разтурят съюза (379 г.пр.Хр.). „Разтурянето” е формално, защото две години по-късно съюзът е сред членовете на Атинската морска симахия (378-7 г.пр.Хр.). Двайсет и две години по-късно, по време на Филип Македонски Демостен описва Олинт като по-силен от времето преди спартанската експедиция. По общо мнение градът е бил огромен, а съюзът е обхващал 32 града. Във войната между Атина и нейните съюзници през 357-55 г.пр.Хр. Олинт първоначално е на страната на Филип. По-късно, уплашени от увеличаването на мощта на Филип, халкидците сключват съюз с Атина, но въпреки нейните усилия и конкретно на Демостен, градът се предава на Филип (348 г.пр.Хр.), който го сравнява със земята. 

Археологически данни 

Градът от класическата епоха е бил изграден по Хиподамовия план на площ 600 х 300 м в правилни жилищни квадрати, които се разделят от хоризонтални и коси улици. За отбелязване е, че не е намерен градският театър. Къщите са имали два етажа и вътрешен двор. От южната страна се е намирала агората, а от източната – къщите на заможните. Сред вилите, които са разкопани, е тази на Добрата Тюхе, на актьора, както и на Еросите близнаци. В тях са разкрити подови мозайки, съдове, накити и глинени статуетки. Първите археологически находки датират от 1928 г. Последните разкопки са от 90-те години на ХХ в. 

Археологически музей на Олинт 

От 1988 г. в археологическия резерват Олинт функционира археологически музей. Неговата цел и да даде на посетителите завършена представа за историята на античния град, но и да опише разкопките и реставрацията. Всичко това става изключително с аудиовизуални средства.

Според митологията Торона е била съпругата на Протеас, син на Посейдон.. Следи от праисторически селища от ІІІ хил.пр.Хр. и множество други останки от антични, раннохристиянски и средновековни храмове, крепости и други свидетелстват, че мястото е непрекъснато обитавано от неолита насам. 

Античната Торона е колония на халкидски колонисти от VІІІ в.пр.Хр. През V в.пр.Хр. Торона е един от най-важните градове в Халкидики. Има собствено монетосечене и е част от Атинския морски съюз. Тукидид разказва, че през 423 г.пр.Хр. градът е превзет от спартанския стратег Бразидас. През 348 г.пр.Хр. става част от държавата на Филип ІІ Македонски. През 168 г.пр.Хр. е превзета от римляните и започва да запада. През средновековието мястото е метох на светогорски манастири. 

Могъщите й стени, заедно с други постройки, са сринати през ХІХ в., когато турците използват гранитните блокове, с които те били изградени, за застилането на основните пътища към Истанбул и Солун. Последните археологически проучвания показват, че мястото е непрекъснато обитавано от неолита до турското робство. Намерени са строителни останки, но твърде фрагментарни, тъй като са били унищожени вследствие непрекъснатото обитаване на мястото. Археолозите са положили особено големи усилия в некропола на селището от Желязната епоха, за което се смята, че покрива периода от края на ІІ в. до ІХ в. В този некропол са намерени 134 погребения 118 от които са с трупоизгаряне и 16 с трупополагане. Разкрити са 500 съда, използвани или като погребални урни или като погребален инвентар.