Според митологията Торона е била съпругата на Протеас, син на Посейдон.. Следи от праисторически селища от ІІІ хил.пр.Хр. и множество други останки от антични, раннохристиянски и средновековни храмове, крепости и други свидетелстват, че мястото е непрекъснато обитавано от неолита насам. 

Античната Торона е колония на халкидски колонисти от VІІІ в.пр.Хр. През V в.пр.Хр. Торона е един от най-важните градове в Халкидики. Има собствено монетосечене и е част от Атинския морски съюз. Тукидид разказва, че през 423 г.пр.Хр. градът е превзет от спартанския стратег Бразидас. През 348 г.пр.Хр. става част от държавата на Филип ІІ Македонски. През 168 г.пр.Хр. е превзета от римляните и започва да запада. През средновековието мястото е метох на светогорски манастири. 

Могъщите й стени, заедно с други постройки, са сринати през ХІХ в., когато турците използват гранитните блокове, с които те били изградени, за застилането на основните пътища към Истанбул и Солун. Последните археологически проучвания показват, че мястото е непрекъснато обитавано от неолита до турското робство. Намерени са строителни останки, но твърде фрагментарни, тъй като са били унищожени вследствие непрекъснатото обитаване на мястото. Археолозите са положили особено големи усилия в некропола на селището от Желязната епоха, за което се смята, че покрива периода от края на ІІ в. до ІХ в. В този некропол са намерени 134 погребения 118 от които са с трупоизгаряне и 16 с трупополагане. Разкрити са 500 съда, използвани или като погребални урни или като погребален инвентар.