Halkidiki Holidays - Halkidiki Holidays

Aнтична Cтагира

Античната Стагира, родно място на Аристотел, най-големият философ на Античността, учител на Александър Велики, се намира на около 500 м. югоизточно от днешното село Олимпиада върху едно малко, скалисто полуостровче, което се нарича Лиотопи. Основана е от колонистите от Андрос около 655 г.пр.Хр. на източния, по-стръмен, хребет на Халкидики, а малко по-късно там се заселват колонисти от Халкида. В античните извори се упоменава точното място на полиса: Стагира се намира на юг от Акантос, край брега. В допълнение се говори за едно малко островче срещу града с името Капрос (същото име се приписва на пристанището на града, а освен това много монети от града имат като символ глиган – капрос на старогръцки). Съгласно традицията стагиритите са пренесли и погребали в града си останките на Аристотел и са учредили в негова чест големия празник Аристотелия.

След гръко-перскийските войни Стагира участва в Делоската симахия, като е внасял сравнително ниска сума в общата каса. По време на Пелопонеската война обаче градът се отделя от Атина, през 424 г.пр.Хр. сключва съюз със спартанците и се предава на Бразидас. Това отстъпничество разгневява атиняните, които изпращат Клеон, за да върне града в атинската сфера на влияние. Жителите на града обаче се опълчват успешно на Клеон и градът запазва автономията си.

По-късно Стагира влиза в Халкидския съюз, който е сключен между градовете в Халкидики и е с център Олинт. По време на Олинтската война (349 г.пр.Хр.) Стагира е обсадена от Филип ІІ и е разрушена, но е възстановена от него, тъй като е роден град на Аристотел (Херодот, История, 7, 115; Тукидид, История на Пелопонеската война 4, 88, 2; Страбон, География, 7, 331; Плутарх, Успоредни животописи, Алексанъдр, 7, 3). Въпреки повторното застрояване на града, последната катастрофа бележи залеза му и той започва постепенно да запада.

Aнтичната Tорона

Според митологията Торона е била съпругата на Протеас, син на Посейдон.. Следи от праисторически селища от ІІІ хил.пр.Хр. и множество други останки от антични, раннохристиянски и средновековни храмове, крепости и други свидетелстват, че мястото е непрекъснато обитавано от неолита насам.

Античната Торона е колония на халкидски колонисти от VІІІ в.пр.Хр. През V в.пр.Хр. Торона е един от най-важните градове в Халкидики. Има собствено монетосечене и е част от Атинския морски съюз. Тукидид разказва, че през 423 г.пр.Хр. градът е превзет от спартанския стратег Бразидас. През 348 г.пр.Хр. става част от държавата на Филип ІІ Македонски. През 168 г.пр.Хр. е превзета от римляните и започва да запада. През средновековието мястото е метох на светогорски манастири.

Могъщите й стени, заедно с други постройки, са сринати през ХІХ в., когато турците използват гранитните блокове, с които те били изградени, за застилането на основните пътища към Истанбул и Солун. Последните археологически проучвания показват, че мястото е непрекъснато обитавано от неолита до турското робство. Намерени са строителни останки, но твърде фрагментарни, тъй като са били унищожени вследствие непрекъснатото обитаване на мястото. Археолозите са положили особено големи усилия в некропола на селището от Желязната епоха, за което се смята, че покрива периода от края на ІІ в. до ІХ в. В този некропол са намерени 134 погребения 118 от които са с трупоизгаряне и 16 с трупополагане. Разкрити са 500 съда, използвани или като погребални урни или като погребален инвентар.